Онази другата
869
1
0
Прииждам в мислите ти неканена.
Ах, как ме отричаш.
Аз съм отворената ти рана,
И съм онова, недоизживяното.
Дето вечно го пъдиш,
а то пък - нахално все се завръща.
Аз съм странната, лудата,
И съм най-нежеланата в къщата ти.
Аз съм онази, която прегръщаш насред тротоара.
И я целуваш под лампите улични,
На която държиш ръката, докато ти дойде трамвая,
И заради която превръщаш в стихове думите.
Аз съм твоето бедствие,
Най-жестоката ти присъда.
Името ми –сладък грях на устните ти,
Тази съм, която си тръгва преди да се съмне.
© П.В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
