Прииждам в мислите ти неканена.

Ах, как ме отричаш.

Аз съм отворената ти рана,

И съм онова, недоизживяното.

Дето вечно го пъдиш,

а то пък - нахално все се завръща.

Аз съм странната, лудата,

И съм най-нежеланата в къщата ти.

Аз съм онази, която прегръщаш насред тротоара.

И я целуваш под лампите улични,

На която държиш ръката, докато ти дойде трамвая,

И заради която превръщаш в стихове думите.

Аз съм твоето бедствие,

Най-жестоката ти присъда.

Името ми –сладък грях на устните ти,

Тази съм, която си тръгва преди да се съмне.

© П.В.