Онегин

                                        ОНЕГИН

                                                                  „Но който е живял, не може

                                                                    да не презира тоя свят;”

                                                                                                 Пушкин

                            Каква поука да си вземем

                            от „бедния” духом  Онегин?

                            В епоха с „изтънчени” нрави,

                            етикет и високи идеали

                            оглеждал се Пушкин критично,

                            оглеждал салоните пищни;

                            но били огледалата криви,

                            поета във  Онегин отразили.         

                            Дали е бил обречен той

                            от обстоятелства злокобни

                            или сам самин е сътворил

                            битие безцелно и безплодно?                           

                            Истината  е със нас сурова,

                            когато  сме незрели...

                            Онегин...

                            премерен жест и скучни фрази,

                            преситен от разкош еднообразен,

                            потънал в лукс и пъстрота;

                            и гален от съдбата с хвалби като пера.

                            Без чувства, без сърце да трепне

                            пред хубавици еднотипни.

                            Но щастие ли бе това?

                            И рано заслепен от светска суета,

                            не виждал своето несъвършенство,

                            Онегин онемял е, може би,

                            в перфектните обноски.                          

                            пред нежността тъй крехка,

                            непорочна и наивна в очите на Татяна;

                            нежност като падаща звезда,

                            но не намерил сили да повярва в нея...

                            „Аз знам, изпратен си от Бога,

                              до гроба ти, пазител мой...”

                            Писмото на Татяна... внезапно го сразява,

                            като мълния разсича живота му на две –

                            преди и след...

                            Но гордостта убила е мнозина;

                            от гордост черна загина Ленски,

                            от ръка на скъп приятел.

                            А не трябва ли човек да е създател

                            на блага... да твори добро и красота.

                            Онегин...

                            студен, безмилостен, безумен.

                            Отхвърля той сърцето

                            на жена любяща, нежна;

                            отхвърля този дар безценен,

                            обрича се на вечна самота.

                            И за финал...

                            От Псалтира мъдростта да бди

                            над нас като покров

                            (перефразирам Цар Давид),

                            „Рече безумец в сърце си: ”няма Любов;

                            тъй както Евгений над себе си

                            присъда тежка произнесе

                            и сам от любовта си се отрече...