Онегин
ОНЕГИН
„Но който е живял, не може
да не презира тоя свят;”
Пушкин
Каква поука да си вземем
от „бедния” духом Онегин?
В епоха с „изтънчени” нрави,
етикет и високи идеали
оглеждал се Пушкин критично,
оглеждал салоните пищни;
но били огледалата криви,
поета във Онегин отразили.
Дали е бил обречен той
от обстоятелства злокобни
или сам самин е сътворил
битие безцелно и безплодно?
Истината е със нас сурова,
когато сме незрели...
Онегин...
премерен жест и скучни фрази,
преситен от разкош еднообразен,
потънал в лукс и пъстрота;
и гален от съдбата с хвалби като пера.
Без чувства, без сърце да трепне
пред хубавици еднотипни.
Но щастие ли бе това?
И рано заслепен от светска суета,
не виждал своето несъвършенство,
Онегин онемял е, може би,
в перфектните обноски.
пред нежността тъй крехка,
непорочна и наивна в очите на Татяна;
нежност като падаща звезда,
но не намерил сили да повярва в нея...
„Аз знам, изпратен си от Бога,
до гроба ти, пазител мой...”
Писмото на Татяна... внезапно го сразява,
като мълния разсича живота му на две –
преди и след...
Но гордостта убила е мнозина;
от гордост черна загина Ленски,
от ръка на скъп приятел.
А не трябва ли човек да е създател
на блага... да твори добро и красота.
Онегин...
студен, безмилостен, безумен.
Отхвърля той сърцето
на жена любяща, нежна;
отхвърля този дар безценен,
обрича се на вечна самота.
И за финал...
От Псалтира мъдростта да бди
над нас като покров
(перефразирам Цар Давид),
„Рече безумец в сърце си: ”няма Любов;
тъй както Евгений над себе си
присъда тежка произнесе
и сам от любовта си се отрече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Сергеевна Всички права запазени
