26 may 2021, 15:11

Онези думи

  Poesía » Civil
511 0 0

 

И без да казваш с думи,

видях „Обичам те!“ в очите ти днес.

И всичко, което е помежду ни,

е писмо пристигнало на точен адрес.

 

Прочитам буква по буква, ред подир ред,

събирам си чувствата в страница бяла.

И онези думи са там, най-отпред,

показват ми път след тежка раздяла.

 

И аз те обичам! Очите говорят,

ръката ти в моята, в миг на безвремие.

Любов е, щом за обич не молят,

а заедно, един в друг намират прозрение.

 

Явор Перфанов©

Месец Май 2021 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...