May 26, 2021, 3:11 PM

Онези думи

  Poetry » Civic
502 0 0

 

И без да казваш с думи,

видях „Обичам те!“ в очите ти днес.

И всичко, което е помежду ни,

е писмо пристигнало на точен адрес.

 

Прочитам буква по буква, ред подир ред,

събирам си чувствата в страница бяла.

И онези думи са там, най-отпред,

показват ми път след тежка раздяла.

 

И аз те обичам! Очите говорят,

ръката ти в моята, в миг на безвремие.

Любов е, щом за обич не молят,

а заедно, един в друг намират прозрение.

 

Явор Перфанов©

Месец Май 2021 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...