26 мая 2021 г., 15:11

Онези думи

504 0 0

 

И без да казваш с думи,

видях „Обичам те!“ в очите ти днес.

И всичко, което е помежду ни,

е писмо пристигнало на точен адрес.

 

Прочитам буква по буква, ред подир ред,

събирам си чувствата в страница бяла.

И онези думи са там, най-отпред,

показват ми път след тежка раздяла.

 

И аз те обичам! Очите говорят,

ръката ти в моята, в миг на безвремие.

Любов е, щом за обич не молят,

а заедно, един в друг намират прозрение.

 

Явор Перфанов©

Месец Май 2021 г.

Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...