13 ago 2022, 11:37

Онези хора

907 0 5


Някъде в недрата на душата,

скрити от очите и мислите на тълпата,

таят се вярата и копнежът за постигане на делата.
Животът, изпълняващ ролята на

изпитващия в играта,

нанася своите жестоки удари,

за да провери издръжливостта

и умението за оцеляване на душата.

Той вярата на две ще опита да пречупи, копнежите в различни посоки

ще се постарае да изпъди,

функцията си докрай непременно ще изпълни,

без да се интересува от какво естество

са личните ти подбуди.

Така всеки рано или късно

ще срещне своите мъчители гнусни
Ако вярата ти не познава падение,

въпреки че тялото ти срещало се е през житейския път с невъобразимо мъчение

и продължава успешно да се развива

като огнена стихия,

когато всеки около теб старае се да те убеди, че идеята ти "за нищо не я бива",

ще настъпи моментът, в който ще

"цъфнеш като цвете в райската градина".

Онзи, който не позволява вярата му да се пречупи, същият, който съумява волята си да събуди,

когато шансовете му са нулеви,

той ще постигне това,

за което повечето хора само ще са сънували.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арт Оуен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...