13 ago 2022, 11:37

Онези хора

925 0 5


Някъде в недрата на душата,

скрити от очите и мислите на тълпата,

таят се вярата и копнежът за постигане на делата.
Животът, изпълняващ ролята на

изпитващия в играта,

нанася своите жестоки удари,

за да провери издръжливостта

и умението за оцеляване на душата.

Той вярата на две ще опита да пречупи, копнежите в различни посоки

ще се постарае да изпъди,

функцията си докрай непременно ще изпълни,

без да се интересува от какво естество

са личните ти подбуди.

Така всеки рано или късно

ще срещне своите мъчители гнусни
Ако вярата ти не познава падение,

въпреки че тялото ти срещало се е през житейския път с невъобразимо мъчение

и продължава успешно да се развива

като огнена стихия,

когато всеки около теб старае се да те убеди, че идеята ти "за нищо не я бива",

ще настъпи моментът, в който ще

"цъфнеш като цвете в райската градина".

Онзи, който не позволява вярата му да се пречупи, същият, който съумява волята си да събуди,

когато шансовете му са нулеви,

той ще постигне това,

за което повечето хора само ще са сънували.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арт Оуен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...