Онова, за което мълчим
Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим,
се прокрадва на пръсти замръзнали
през пролука, ключалка, комин -
влиза в нас и разбърква ни пъзела.
Онова, за което мълчим,
е молитва и вик. И чудовище.
Ужасяващо страшно без грим,
а безценно и свидно съкровище.
Онова, за което мълчим -
таралежът под тънка възглавница,
свит на топка, съвсем несмутим,
ни смущава и песни, и празници.
Онова, за което мълчим,
че ни прави греховни виновници,
но на себе си свято дължим,
е сакрален приют за бездомници.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тогава никой нямаше да премълчава нищо, но пък истината понякога е страшно болезнена... Все още не мога да си отговоря на въпроса дали искам да зная всяка истина...Ти си чудесна, както винаги, вече няма да ти го казвам! 