В битието разтревожен

пак от сувея,

случвало се е безбожен

стих да си запея

в песничка една... позната,

ей тъй, за разтуха.

То такива времената –

супата да духаш!

Даже нея да я няма

днес в менюто бедно,

попържú със „Твойта мама!”

като за последно.

Знам, че няма да олекнат

скоро битията.

Песен само щом отекне

лятос във полята,

дето е надул кавала

дядото, бунтовна –

Ботев горе, на превала,

слуша и си спомня.

И навън, когато духне

онзи, суховеят,

нека пушката да пукне! –

щом ви я запея...