Онзи, суховеят
В битието разтревожен
пак от сувея,
случвало се е безбожен
стих да си запея
в песничка една... позната,
ей тъй, за разтуха.
То такива времената –
супата да духаш!
Даже нея да я няма
днес в менюто бедно,
попържú със „Твойта мама!”
като за последно.
Знам, че няма да олекнат
скоро битията.
Песен само щом отекне
лятос във полята,
дето е надул кавала
дядото, бунтовна –
Ботев горе, на превала,
слуша и си спомня.
И навън, когато духне
онзи, суховеят,
нека пушката да пукне! –
щом ви я запея...
© Иван Христов All rights reserved.
