10 ago 2011, 9:49

Онзи угрижен поет 

  Poesía » Otra
862 0 11

Помниш ли дивната пролет
и тихите горски пътеки,
и очите, невинно зареяни
далеч из несбъднати дни?

Помниш ли златното лято,
безмерното чисто небе
и росния шепот в тревите
под босите детски нозе?

Помниш ли сивата есен
и капките дъжд по стъклото,
когато мечтите ни скитаха
отвъд полета на листата?

Помниш ли тежките зими
и късния мартенски сняг?
Вярвах, заспиват годините
морни пред нашия праг ...

Помниш ли как ни зовяха
звездите по чуждите друми?
Някак различни сме днес,
някак си малко по-други.

А старите прашни клавиши
напяват едничък куплет -
недей да забравяш дома си
и онзи угрижен поет.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??