Онзи угрижен поет
Помниш ли дивната пролет
и тихите горски пътеки,
и очите, невинно зареяни
далеч из несбъднати дни?
Помниш ли златното лято,
безмерното чисто небе
и росния шепот в тревите
под босите детски нозе?
Помниш ли сивата есен
и капките дъжд по стъклото,
когато мечтите ни скитаха
отвъд полета на листата?
Помниш ли тежките зими
и късния мартенски сняг?
Вярвах, заспиват годините
морни пред нашия праг ...
Помниш ли как ни зовяха
звездите по чуждите друми?
Някак различни сме днес,
някак си малко по-други.
А старите прашни клавиши
напяват едничък куплет -
недей да забравяш дома си
и онзи угрижен поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
