Опасна игра

10 ago 2011, 13:27

Poesía » De amor

664 1 3

Започна забавно и уж на шега,

но ти ме подведе в играта.

Промъкна се тихо и стреля в гърба

и паднах ти в краката.

Любов ли е? Лудост ли е? Какво е?

Умело успя да ме заблудиш.

Уж куп безумици ми наговори,

а свари да ме обезоръжиш.

Сега какво? Нима си тръгваш?!

Защо оставяш ме сама?

Ранена съм. Не ти ли пука?

Не ме зарязвай в прахта!

Не си отивай! Пожали ме!

Ела и ми подай ръка!

Нуждая се от теб. Спаси ме!

Не ме оставяй да умра!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-08-15T20:42:52+03:00

Мария, благодаря. Честит празник на теб
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-08-10T14:34:37+03:00

Ваня, стабилно рамо си ти. Благодаря ти за хубавите думи- отново
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-10T13:36:40+03:00

Понякога попадаме в любовен капан,от който се излиза трудно.Особено,ако сме хлътнали до полуда спасение няма.Дано се осъзнае и отвърне със същата страст на чувствата ти.Хубав стих,Мануела!