10 авг. 2011 г., 13:27

Опасна игра

811 1 3

Започна забавно и уж на шега,

но ти ме подведе в играта.

Промъкна се тихо и стреля в гърба

и паднах ти в краката.

 

Любов ли е? Лудост ли е? Какво е?

Умело успя да ме заблудиш.

Уж куп безумици ми наговори,

а свари да ме обезоръжиш.

 

Сега какво? Нима си тръгваш?!

Защо оставяш ме сама?

Ранена съм. Не ти ли пука?

Не ме зарязвай в прахта!

 

Не си отивай! Пожали ме!

Ела и ми подай ръка!

Нуждая се от теб. Спаси ме!

Не ме оставяй да умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...