Започна забавно и уж на шега,
но ти ме подведе в играта.
Промъкна се тихо и стреля в гърба
и паднах ти в краката.
Любов ли е? Лудост ли е? Какво е?
Умело успя да ме заблудиш.
Уж куп безумици ми наговори,
а свари да ме обезоръжиш.
Сега какво? Нима си тръгваш?!
Защо оставяш ме сама?
Ранена съм. Не ти ли пука?
Не ме зарязвай в прахта!
Не си отивай! Пожали ме!
Ела и ми подай ръка!
Нуждая се от теб. Спаси ме!
Не ме оставяй да умра!
© Мануела Бъчварова Все права защищены