9 jul 2007, 10:26

Опасни отпадъци

  Poesía
1K 0 2
Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше -
"Опасни отпадъци"!
Не ми трябваше вече...
Душата ми разкъсваше
на парченца,
които се забиваха
в очите ми.
И ослепях...
(но всъщност любовта е сляпа)
И оглушах,
дори за тишината...
И пустинята,
която ме зовеше...
И времето,
но то бе спряло...
И споменът...
Но има ли значение,
всичко сякаш е
безсмислено
и безразлично,
някак сиво...
Очите ми
престанаха да плачат...
Сега разбирам...
Душата си
изхвърлила съм
в кошчето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....