9 jul 2007, 10:26

Опасни отпадъци

  Poesía
1K 0 2
Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше -
"Опасни отпадъци"!
Не ми трябваше вече...
Душата ми разкъсваше
на парченца,
които се забиваха
в очите ми.
И ослепях...
(но всъщност любовта е сляпа)
И оглушах,
дори за тишината...
И пустинята,
която ме зовеше...
И времето,
но то бе спряло...
И споменът...
Но има ли значение,
всичко сякаш е
безсмислено
и безразлично,
някак сиво...
Очите ми
престанаха да плачат...
Сега разбирам...
Душата си
изхвърлила съм
в кошчето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...