Jul 9, 2007, 10:26 AM

Опасни отпадъци

  Poetry
1K 0 2
Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше -
"Опасни отпадъци"!
Не ми трябваше вече...
Душата ми разкъсваше
на парченца,
които се забиваха
в очите ми.
И ослепях...
(но всъщност любовта е сляпа)
И оглушах,
дори за тишината...
И пустинята,
която ме зовеше...
И времето,
но то бе спряло...
И споменът...
Но има ли значение,
всичко сякаш е
безсмислено
и безразлично,
някак сиво...
Очите ми
престанаха да плачат...
Сега разбирам...
Душата си
изхвърлила съм
в кошчето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...