Jul 9, 2007, 10:26 AM

Опасни отпадъци

  Poetry
1K 0 2
Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше -
"Опасни отпадъци"!
Не ми трябваше вече...
Душата ми разкъсваше
на парченца,
които се забиваха
в очите ми.
И ослепях...
(но всъщност любовта е сляпа)
И оглушах,
дори за тишината...
И пустинята,
която ме зовеше...
И времето,
но то бе спряло...
И споменът...
Но има ли значение,
всичко сякаш е
безсмислено
и безразлично,
някак сиво...
Очите ми
престанаха да плачат...
Сега разбирам...
Душата си
изхвърлила съм
в кошчето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...