drebcho (Гери) drebcho (Гери)
6
9 июл. 2007 г., 10:26

Опасни отпадъци

1K 0 2
Изхвърлих любовта си
в кошчето
на ъгъла
(нали го знаете)
на него пишеше -
"Опасни отпадъци"!
Не ми трябваше вече...
Душата ми разкъсваше
на парченца,
които се забиваха
в очите ми.
И ослепях...
(но всъщност любовта е сляпа)
И оглушах,
дори за тишината...
И пустинята,
която ме зовеше...
И времето,
но то бе спряло...
И споменът...
Но има ли значение,
всичко сякаш е
безсмислено
и безразлично,
някак сиво...
Очите ми
престанаха да плачат...
Сега разбирам...
Душата си
изхвърлила съм
в кошчето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0