25 nov 2010, 0:01

"Опасно"

  Poesía
983 0 0

                           
                              "Опасно"


Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна.

И нека затвори ме този Живот зад решетките.
Мен, крадецът на мигове, вопли и думи-монети.
По скалите не скъсах своите тънки подметки,
а са пепел от лъч, който косо в Душата ми свети.

Затвори ме, Животе, във мида безкрила.
Дето никога няма морето да плисне навънка.
С доживотна присъда, а някоя ама открила,
път до мен – на сълзата ми вопълна нишката тънка.

Бягай, моля те…! Нямат въздух въздушните кули.
Въглероден двуокис – затуй те отнасят във рая.
Аз събрах всичко "мое" и "твое" – животворна ампула,
със надпис "Опасно" – и "Само за смели…! До края…!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...