Nov 25, 2010, 12:01 AM

"Опасно"

  Poetry
986 0 0

                           
                              "Опасно"


Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна.

И нека затвори ме този Живот зад решетките.
Мен, крадецът на мигове, вопли и думи-монети.
По скалите не скъсах своите тънки подметки,
а са пепел от лъч, който косо в Душата ми свети.

Затвори ме, Животе, във мида безкрила.
Дето никога няма морето да плисне навънка.
С доживотна присъда, а някоя ама открила,
път до мен – на сълзата ми вопълна нишката тънка.

Бягай, моля те…! Нямат въздух въздушните кули.
Въглероден двуокис – затуй те отнасят във рая.
Аз събрах всичко "мое" и "твое" – животворна ампула,
със надпис "Опасно" – и "Само за смели…! До края…!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...