25.11.2010 г., 0:01

"Опасно"

987 0 0

                           
                              "Опасно"


Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна.

И нека затвори ме този Живот зад решетките.
Мен, крадецът на мигове, вопли и думи-монети.
По скалите не скъсах своите тънки подметки,
а са пепел от лъч, който косо в Душата ми свети.

Затвори ме, Животе, във мида безкрила.
Дето никога няма морето да плисне навънка.
С доживотна присъда, а някоя ама открила,
път до мен – на сълзата ми вопълна нишката тънка.

Бягай, моля те…! Нямат въздух въздушните кули.
Въглероден двуокис – затуй те отнасят във рая.
Аз събрах всичко "мое" и "твое" – животворна ампула,
със надпис "Опасно" – и "Само за смели…! До края…!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...