25.11.2010 г., 0:01

"Опасно"

982 0 0

                           
                              "Опасно"


Бягай, моля те…! Имаш най-силните доводи.
Аз съм слаба, ранима, дори безпризорна.
Вече Лунна ли, Слънчева, губя значение, бродница,
казват лудите нямат, но моята лудост е морна.

И нека затвори ме този Живот зад решетките.
Мен, крадецът на мигове, вопли и думи-монети.
По скалите не скъсах своите тънки подметки,
а са пепел от лъч, който косо в Душата ми свети.

Затвори ме, Животе, във мида безкрила.
Дето никога няма морето да плисне навънка.
С доживотна присъда, а някоя ама открила,
път до мен – на сълзата ми вопълна нишката тънка.

Бягай, моля те…! Нямат въздух въздушните кули.
Въглероден двуокис – затуй те отнасят във рая.
Аз събрах всичко "мое" и "твое" – животворна ампула,
със надпис "Опасно" – и "Само за смели…! До края…!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....