27 may 2017, 15:49

Описание

1.2K 1 8

Описание

 

Докосването на ръцете ти,

по ръцете ми е като

полъх от тих летен вятър,

едва доловима въздишка,

звук от клавиш на пиано,

радостта на сбъдната мечта,

първата глътка въздух,

току що завършен стих,

усещане за вечност,

небе с пълнолуние,

първото пролетно цвете,

седемте цвята в дъгата,

молитва на грешник,

цялото на две половини,

смисълът на думата обич.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички !
  • Познатата на всички тръпка и усещане... Поздравления, Силве!
  • Явно и по съвест!
    *****
  • Красиво е! Толкова много неща в едно...
  • Току завършен стих е ,като малко дете!!!Плашат го бури,вятър,светкавици!!!Трябват му поне петдесет,сто години,за да укрепне!!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...