4 dic 2021, 19:00  

Опит за дефиниране на живота

  Poesía
480 0 0

Някой някъде плаче. Надолу.

По етажите. Чувам го аз.

Някой сам е в душата си гола.

Някой плаче за капчица страст.
 

Някой пие. Жената си бие.

Друг заспива след делник жесток.

Някой мисли за общото ние.

Друг догонва работния срок.
 

Някой ражда, а втори умира.

Някой бебе в ръцете държи.

Друг утеха в тъгата намира

и не спира да лее лъжи.
 

Ще опиша живота прекрасен

като птица, поела на юг...

Тя се губи във по̀лет неясен,

но напролет завръща се тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...