4 dic 2021, 19:00  

Опит за дефиниране на живота

  Poesía
473 0 0

Някой някъде плаче. Надолу.

По етажите. Чувам го аз.

Някой сам е в душата си гола.

Някой плаче за капчица страст.
 

Някой пие. Жената си бие.

Друг заспива след делник жесток.

Някой мисли за общото ние.

Друг догонва работния срок.
 

Някой ражда, а втори умира.

Някой бебе в ръцете държи.

Друг утеха в тъгата намира

и не спира да лее лъжи.
 

Ще опиша живота прекрасен

като птица, поела на юг...

Тя се губи във по̀лет неясен,

но напролет завръща се тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...