4 дек. 2021 г., 19:00  

Опит за дефиниране на живота

475 0 0

Някой някъде плаче. Надолу.

По етажите. Чувам го аз.

Някой сам е в душата си гола.

Някой плаче за капчица страст.
 

Някой пие. Жената си бие.

Друг заспива след делник жесток.

Някой мисли за общото ние.

Друг догонва работния срок.
 

Някой ражда, а втори умира.

Някой бебе в ръцете държи.

Друг утеха в тъгата намира

и не спира да лее лъжи.
 

Ще опиша живота прекрасен

като птица, поела на юг...

Тя се губи във по̀лет неясен,

но напролет завръща се тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...