4 дек. 2021 г., 19:00  

Опит за дефиниране на живота

476 0 0

Някой някъде плаче. Надолу.

По етажите. Чувам го аз.

Някой сам е в душата си гола.

Някой плаче за капчица страст.
 

Някой пие. Жената си бие.

Друг заспива след делник жесток.

Някой мисли за общото ние.

Друг догонва работния срок.
 

Някой ражда, а втори умира.

Някой бебе в ръцете държи.

Друг утеха в тъгата намира

и не спира да лее лъжи.
 

Ще опиша живота прекрасен

като птица, поела на юг...

Тя се губи във по̀лет неясен,

но напролет завръща се тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...