Всеки е зрънце Вселена,  затова

сълзата е недоразумение и неосъзнаване,

а страданието е позор за Величието

и незачитане на единството.

Превръщаме и преобразяваме.

Рушим и съзидаваме.

Самоизпиваме се и самоизяждаме,

отдавайки себе си на себе си

в илюзията на миналото.

Настоящето е непознат хоризонт.

Сито, през което отсяваме

миговете притежание.

Мисълта ни е стръв,

с която примамваме бъдещето

в капана на миналото.

Окърпваме дрехата на Вечността

с кръпки мигове

и от грехове създаваме слава.