Опит за изразяване
Всеки е зрънце Вселена, затова
сълзата е недоразумение и неосъзнаване,
а страданието е позор за Величието
и незачитане на единството.
Превръщаме и преобразяваме.
Рушим и съзидаваме.
Самоизпиваме се и самоизяждаме,
отдавайки себе си на себе си
в илюзията на миналото.
Настоящето е непознат хоризонт.
Сито, през което отсяваме
миговете притежание.
Мисълта ни е стръв,
с която примамваме бъдещето
в капана на миналото.
Окърпваме дрехата на Вечността
с кръпки мигове
и от грехове създаваме слава.
© Диана Кънева All rights reserved.
