Опит за памет

Бе сън за красота безвременно далечна,
разтворен или влян в съзнание за вечност.

В гротескния пейзаж не спомени остави,
а тънките черти на своите представи.

Старинни красоти - изящества зловещи -
извайват се в стиха сред дебнещите вещи;

единствената вещ, достойна за трошене
е черното кълбо от чувства овъглени.

От Хадеса навън, зад стайните стени са
старинните копнежи, тъй прости и пречисти;

орисани стени, заключвайки се в гроб:
бий в пръстната черупка разбилият се лоб.

И чарът на света, на земната поезия -
предсмъртна светлина, с прозрения извезана.