Бе сън за красота безвременно далечна,
разтворен или влян в съзнание за вечност.
В гротескния пейзаж не спомени остави,
а тънките черти на своите представи.
Старинни красоти - изящества зловещи -
извайват се в стиха сред дебнещите вещи;
единствената вещ, достойна за трошене
е черното кълбо от чувства овъглени.
От Хадеса навън, зад стайните стени са
старинните копнежи, тъй прости и пречисти;
орисани стени, заключвайки се в гроб:
бий в пръстната черупка разбилият се лоб. ...