28 jul 2019, 11:28  

Опит за приемане на Будизма

  Poesía » Otra
457 1 1

Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си; 
там мойте стихове покълват

 

и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.

В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки, 
по клоните – цветя и славеи.

 

Посядам тук на малка пейчица
и сричам 
латинските названия на
цъфнал кактус.
И като Буда се откъсвам
от отровни искания,
за да се заредя с хармония
и благост.

 

 

Публикувано във:

България днес 12-13 октомври 2013

и

в-к Уикенд, 6-12.08.2016

и

сп. "Подслон" бр. 3, 2021, с.28

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...