28.07.2019 г., 11:28  

Опит за приемане на Будизма

448 1 1

Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си; 
там мойте стихове покълват

 

и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.

В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки, 
по клоните – цветя и славеи.

 

Посядам тук на малка пейчица
и сричам 
латинските названия на
цъфнал кактус.
И като Буда се откъсвам
от отровни искания,
за да се заредя с хармония
и благост.

 

 

Публикувано във:

България днес 12-13 октомври 2013

и

в-к Уикенд, 6-12.08.2016

и

сп. "Подслон" бр. 3, 2021, с.28

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...