Когато съм изгубила
опорните си точки
и корените към надеждата изсъхват,
отивам в зимната градина
на душата си;
там мойте стихове покълват
и екзотични до необичайност
ми се струват истини,
които с простота пленяват.
В изкуствените езерца
най-пъстри блясват рибки,
по клоните – цветя и славеи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up