20 ago 2007, 23:27

Опит за прошка

  Poesía
738 0 7
Простих отдавна дребните си грешки.
И по-големите, трудно, пак простих.
И злобата, и мъката човешка
в себе си съзнах и промених.
         Греши и ти, и аз греших.
         На себе си успях, и на теб простих.
         Не знам за теб, но за мене знам,
         че изходът съвсем не е там.
Не бъркам с пръсти в раната гореща -
едва ли, това е последната ни среща.
Поуката от грешки държи ни в клопка.
Аз тук, ти там... съдбата като топка
         подхвърля ни незнайно накъде...
         Животът бавно нишката преде
         и отново в някой свят ще ни събере...
         Дали ще помним урока си тогава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...