20.08.2007 г., 23:27

Опит за прошка

736 0 7
Простих отдавна дребните си грешки.
И по-големите, трудно, пак простих.
И злобата, и мъката човешка
в себе си съзнах и промених.
         Греши и ти, и аз греших.
         На себе си успях, и на теб простих.
         Не знам за теб, но за мене знам,
         че изходът съвсем не е там.
Не бъркам с пръсти в раната гореща -
едва ли, това е последната ни среща.
Поуката от грешки държи ни в клопка.
Аз тук, ти там... съдбата като топка
         подхвърля ни незнайно накъде...
         Животът бавно нишката преде
         и отново в някой свят ще ни събере...
         Дали ще помним урока си тогава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...