Aug 20, 2007, 11:27 PM

Опит за прошка

  Poetry
737 0 7
Простих отдавна дребните си грешки.
И по-големите, трудно, пак простих.
И злобата, и мъката човешка
в себе си съзнах и промених.
         Греши и ти, и аз греших.
         На себе си успях, и на теб простих.
         Не знам за теб, но за мене знам,
         че изходът съвсем не е там.
Не бъркам с пръсти в раната гореща -
едва ли, това е последната ни среща.
Поуката от грешки държи ни в клопка.
Аз тук, ти там... съдбата като топка
         подхвърля ни незнайно накъде...
         Животът бавно нишката преде
         и отново в някой свят ще ни събере...
         Дали ще помним урока си тогава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...