27 ene 2007, 1:52

Опит за сбогуване

  Poesía
890 0 10
Още те обичам. Замълчи!
Зная, че е грешно, но не мога
да забравя твоите очи,
пълни с нежност, ласка и тревога.

Още помня нашето легло,
сгрявано с целувки всяка вечер,
но това, което е било,
зная, няма да се върне вече.

Липсваш ми! Изгарям от копнеж,
от тъга и спомени любими
и във всяко срещнато лице
виждам теб и шепна твойто име.

Първата ни среща бе съдба.
Странна беше нашата раздяла.
Може би и в твоята душа
парят спомените неизтляли.

Може би е време в този ден
да опитам други да обичам,
но със спомена за теб и мен
пак на тебе тайно се обричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...