27 ene 2007, 1:52

Опит за сбогуване

  Poesía
888 0 10
Още те обичам. Замълчи!
Зная, че е грешно, но не мога
да забравя твоите очи,
пълни с нежност, ласка и тревога.

Още помня нашето легло,
сгрявано с целувки всяка вечер,
но това, което е било,
зная, няма да се върне вече.

Липсваш ми! Изгарям от копнеж,
от тъга и спомени любими
и във всяко срещнато лице
виждам теб и шепна твойто име.

Първата ни среща бе съдба.
Странна беше нашата раздяла.
Може би и в твоята душа
парят спомените неизтляли.

Може би е време в този ден
да опитам други да обичам,
но със спомена за теб и мен
пак на тебе тайно се обричам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...