Опит за сбогуване
Още те обичам. Замълчи!
Зная, че е грешно, но не мога
да забравя твоите очи,
пълни с нежност, ласка и тревога.
Още помня нашето легло,
сгрявано с целувки всяка вечер,
но това, което е било,
зная, няма да се върне вече.
Липсваш ми! Изгарям от копнеж,
от тъга и спомени любими
и във всяко срещнато лице
виждам теб и шепна твойто име.
Първата ни среща бе съдба.
Странна беше нашата раздяла.
Може би и в твоята душа
парят спомените неизтляли.
Може би е време в този ден
да опитам други да обичам,
но със спомена за теб и мен
пак на тебе тайно се обричам.
Зная, че е грешно, но не мога
да забравя твоите очи,
пълни с нежност, ласка и тревога.
Още помня нашето легло,
сгрявано с целувки всяка вечер,
но това, което е било,
зная, няма да се върне вече.
Липсваш ми! Изгарям от копнеж,
от тъга и спомени любими
и във всяко срещнато лице
виждам теб и шепна твойто име.
Първата ни среща бе съдба.
Странна беше нашата раздяла.
Може би и в твоята душа
парят спомените неизтляли.
Може би е време в този ден
да опитам други да обичам,
но със спомена за теб и мен
пак на тебе тайно се обричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
