11 oct 2008, 14:10

Опит за стих, за нещо, което се случва и за скритите от живота любов и чуства

  Poesía
1.2K 0 3
Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.

Избухват те за миг и пак угасват,
разочаровани от себе си,
не успяват пропуснатото да наваксат,
преди надеждата да се обеси.

Във възлите на своите интриги,
заплетени от разни чуства,
вътре в тях, окована във вериги,
любовта продължава да си буйства.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...