11 окт. 2008 г., 14:10

Опит за стих, за нещо, което се случва и за скритите от живота любов и чуства

1.2K 0 3
Под скритата от зимата луна
дълги нощи и безсъния,
в тази избеляла фауна,
остават само страсти и желания.

Избухват те за миг и пак угасват,
разочаровани от себе си,
не успяват пропуснатото да наваксат,
преди надеждата да се обеси.

Във възлите на своите интриги,
заплетени от разни чуства,
вътре в тях, окована във вериги,
любовта продължава да си буйства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Евгениев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...