4 ene 2011, 23:09

Опит за забравяне 

  Poesía » De amor
775 0 9

Измих прозорците на душата си.

Избърсах прахта по спомените

с меката кърпа на забравата.

Пуснах прахосмукачката на емоциите

да издуха и последната прашинка от теб.

Постлах нежните губери на нова любов -

дано се изгубя в тях без много да мисля.

Почистих от живота си всяко твое докосване.

Събрах лепкавите паяжини на съмнението.

Отворих широко вратите си -

да влезе "вятърът на промяната".

Изпрах даже "кирливите ризи" -

моите и твоите.

Намятах по простора мечтите си

и ги защипах със щипки-надежди.

У дома ми е спокойно и хубаво.

И ми е чисто, стерилно до болка.

Кога пак ще ми дойдеш на гости?

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И цяла вечност да чистиш, някои "петна" не се заличават.
  • ох,едва ли има някой,който не е познал тази "чистка" на спомените и душата...но все пак остава надеждата за "вятъра на промяната"
  • Добре си почистила къщичката си, сега се порадвай на себе си - не бързай да каниш гостите след които дълго и трудно пак ще чистиш! Харесах! Поздрав, Нинче!
  • Заприлича ми на пролетно почистване Може би на пролет
  • Браво,Нина,браво
  • Кога пак ще ми дойдеш на гости?
    Ще идвам често, хареса ми стиха Ви!
  • Ах,ти,Нинче !Изненада ме с края-тъкмо си мислех,че опитът ще да е бил успешен...
  • Душата ти не може да забрави! Поздрави!
  • Постлах нежните губери на нова любов -

    дано се изгубя в тях без много да мисля.

    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??