4 янв. 2011 г., 23:09

Опит за забравяне

1K 0 9

Измих прозорците на душата си.

Избърсах прахта по спомените

с меката кърпа на забравата.

Пуснах прахосмукачката на емоциите

да издуха и последната прашинка от теб.

Постлах нежните губери на нова любов -

дано се изгубя в тях без много да мисля.

Почистих от живота си всяко твое докосване.

Събрах лепкавите паяжини на съмнението.

Отворих широко вратите си -

да влезе "вятърът на промяната".

Изпрах даже "кирливите ризи" -

моите и твоите.

Намятах по простора мечтите си

и ги защипах със щипки-надежди.

У дома ми е спокойно и хубаво.

И ми е чисто, стерилно до болка.

Кога пак ще ми дойдеш на гости?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И цяла вечност да чистиш, някои "петна" не се заличават.
  • ох,едва ли има някой,който не е познал тази "чистка" на спомените и душата...но все пак остава надеждата за "вятъра на промяната"
  • Добре си почистила къщичката си, сега се порадвай на себе си - не бързай да каниш гостите след които дълго и трудно пак ще чистиш! Харесах! Поздрав, Нинче!
  • Заприлича ми на пролетно почистване Може би на пролет
  • Браво,Нина,браво

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...