Опит за забравяне
Измих прозорците на душата си.
Избърсах прахта по спомените
с меката кърпа на забравата.
Пуснах прахосмукачката на емоциите
да издуха и последната прашинка от теб.
Постлах нежните губери на нова любов -
дано се изгубя в тях без много да мисля.
Почистих от живота си всяко твое докосване.
Събрах лепкавите паяжини на съмнението.
Отворих широко вратите си -
да влезе "вятърът на промяната".
Изпрах даже "кирливите ризи" -
моите и твоите.
Намятах по простора мечтите си
и ги защипах със щипки-надежди.
У дома ми е спокойно и хубаво.
И ми е чисто, стерилно до болка.
Кога пак ще ми дойдеш на гости?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Може би на пролет 
