10 sept 2007, 22:44

Опитах се да те изгоня!

  Poesía
625 0 1
 

Опитах се да те изгоня!

                                                 

Спомням си, че докато изгарях общите ни снимки,

сякаш заедно с тях изгоря и половината ми душа.


Затова сега болката ми е непоносима.


Може би подтиквана от нея


изхвърлих всичко останало,


което ми напомня за теб!




Опитвах се да те проклинам.


Обвинявах те за всичките си нещастия,


за реките от сълзи и безсънните си нощи.


Но всеки път думите замираха


неизречени в гърлото ми


и в крайна сметка


се чуваше само моя плач:


единствения ми спътник.




Опитвах се, но не успях !


Време е да се примиря със съдбата си!


Човек не може да убие половината от себе си,


а точно това си ти за мен!


И въпреки че никога няма да бъде същото,


ти винаги ще бъдеш в мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...