Опитах се да те изгоня!

Спомням си, че докато изгарях общите ни снимки,

сякаш заедно с тях изгоря и половината ми душа.

Затова сега болката ми е непоносима.

Може би подтиквана от нея

изхвърлих всичко останало,

което ми напомня за теб!

Опитвах се да те проклинам.

Обвинявах те за всичките си нещастия,

за реките от сълзи и безсънните си нощи.

Но всеки път думите замираха

неизречени в гърлото ми

и в крайна сметка

се чуваше само моя плач:

единствения ми спътник.

Опитвах се, но не успях !

Време е да се примиря със съдбата си!

Човек не може да убие половината от себе си,

а точно това си ти за мен!

И въпреки че никога няма да бъде същото,

ти винаги ще бъдеш в мен!