16 jul 2009, 14:43

Опитай

  Poesía
639 0 10

Не чуваш ли?! И птиците ще полудеят.

Разперили криле над сините простори.

А ти ми казваш, че не можем

със тях да литнем – толкова високо!

 

Не виждаш ли?! И слънцето прижуря,

понесло на плещите си пожари.

А ти ми казваш, че не можем

в любовен плам със теб да се опарим.

 

Не се ли сети?! Виж, опитай

с целувка страстна да ме смаяш...

Във мислите ти ще съм ужким ничия,

но в твоите прегръдки тъна във омая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...