Не чуваш ли?! И птиците ще полудеят.
Разперили криле над сините простори.
А ти ми казваш, че не можем
със тях да литнем – толкова високо!
Не виждаш ли?! И слънцето прижуря,
понесло на плещите си пожари.
А ти ми казваш, че не можем
в любовен плам със теб да се опарим.
Не се ли сети?! Виж, опитай
с целувка страстна да ме смаяш...
Във мислите ти ще съм ужким ничия,
но в твоите прегръдки тъна във омая...