20 may 2012, 10:38

Опитай се да не приличаш

  Poesía
917 0 1

Тишината на вчерашните дни отекваше в глухотата на пустините.

            *             *         *

приличаш на бучка захар в чаша

някой разказвал ли ти е как от оранжеви въздишки са изтъкани струните на дните

как малки човечета градят мечтите

как от нищото пораства любовта

и умира изоставена в пръстта

как да обичаш някого означава да го доближиш до себе си с риск да се удавиш в сълзи

как въпросите са затворени врати

и как мярката не измерва любовта (а строй пътека към края)

опитай се да не приличаш на раздяла и на болка

а на смях и песен

и когато стоиш тук се усмихваш защото когато те няма ми липсваш

научи се да четеш в очите и между редовете

защото щастието е подкопано 

и е нужно да го търсиш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо е така написано,какво е?-не разбрах.
    Днес имах време но не попаднах на това което харесвам.Но все пак успех.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...