Тишината на вчерашните дни отекваше в глухотата на пустините.

            *             *         *

приличаш на бучка захар в чаша

някой разказвал ли ти е как от оранжеви въздишки са изтъкани струните на дните

как малки човечета градят мечтите

как от нищото пораства любовта

и умира изоставена в пръстта

как да обичаш някого означава да го доближиш до себе си с риск да се удавиш в сълзи

как въпросите са затворени врати

и как мярката не измерва любовта (а строй пътека към края)

опитай се да не приличаш на раздяла и на болка

а на смях и песен

и когато стоиш тук се усмихваш защото когато те няма ми липсваш

научи се да четеш в очите и между редовете

защото щастието е подкопано 

и е нужно да го търсиш