Тишината на вчерашните дни отекваше в глухотата на пустините.
* * *
приличаш на бучка захар в чаша
някой разказвал ли ти е как от оранжеви въздишки са изтъкани струните на дните
как малки човечета градят мечтите
как от нищото пораства любовта
и умира изоставена в пръстта
как да обичаш някого означава да го доближиш до себе си с риск да се удавиш в сълзи
как въпросите са затворени врати
и как мярката не измерва любовта (а строй пътека към края)
опитай се да не приличаш на раздяла и на болка
а на смях и песен ...