20 ago 2015, 11:00

Опитомяване 

  Poesía
1013 2 15

 

Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини

нарича себе си постеля и ме буди
когато си ми нужен истински

и те крещя със всички бури...
когато съм зависима и тъжна
когато ме попиваш от клавишите
когато искам всичко всичко...
ръцете ти дъха ти мислите...
когато ме разплиташ по паважа
на стъпки закърнели от посоки
когато си безумен вятър
отвял причините да спорим...
когато ме опитомяваш до пътека
а нямам сили да си тръгна...
не те понасям... само те обичам
и искам толкова да те прегърна...


 

 
 
 
 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...
  • Знам... Благодаря ти, Рали!
  • "когато си ми нужен истински
    и те крещя със всички бури..."
    !!!
    "когато ме опитомяваш до пътека
    а нямам сили да си тръгна..."
    !!!... и още...много още...
    ...когато цялата съм в твоите изричания,
    ...и някак топло е. И припознато. И тревога...
  • Благодаря ти, Маги!
  • много красиво и вълнуващо, Бехрин... последните
    два реда казват всичко... прегръщам те..
  • До!
  • На един дъх...
  • Май, така са всички. До септември.
  • ... от години съм на точки само
  • !!!
  • Е, не... добре, че не си ме цитирала, Таня

    Прегръдка и от мен, Лина!

    Благодаря ви!
  • „когато ме опитомяваш до пътека
    а нямам сили да си тръгна...“
    Прелест!
  • Обичам стиховете ти, Бети. А теб прегръщам.
  • Лелеее... Чудесна си! Изключвам се и поне 2 часа няма да чета друго, за да не си "развалям вкуса"
  • Докато си го четях, импулсивно ми се прииска да се изправя пред колежките и да те изрецитирам
Propuestas
: ??:??