Опитомяване
Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини
нарича себе си постеля и ме буди
когато си ми нужен истински
и те крещя със всички бури...
когато съм зависима и тъжна
когато ме попиваш от клавишите
когато искам всичко всичко...
ръцете ти дъха ти мислите...
когато ме разплиташ по паважа
на стъпки закърнели от посоки
когато си безумен вятър
отвял причините да спорим...
когато ме опитомяваш до пътека
а нямам сили да си тръгна...
не те понасям... само те обичам
и искам толкова да те прегърна...
