7 oct 2006, 18:41

Опитваме се да живеем като двама

  Poesía
925 0 15

 

Опитваме се

да живеем

като двама,
когато любовта ни

е една,
защото

ти си мойта дама,
даряваща ме

с ведрина.
Отказваш

трепет

да ни слива
и правим си

самички

самота,
която, съградената любов

убива
и сещаме

какво е грехота.
В единство,

гинем

разделени,
отказващи

духовно тъждество,
но носиме

ярема примирени,
без шанс

да сетим тържество.
- Душата ти,

душата ми обича,
а моята

на теб се врича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За Кумеца!

  • Валери, по колко стихотворения публикуваш ти?
  • Валери! Поздравявам те за това стихотворение! Отлично е, макар и на финала да си го оставил отворено и недовършено!!! Въпреки всичките ти "кусури" - усещах, че имаш талант, само ме ядосваше това, че го пилееш за глупости! Но това е почти кристално и според мене, когато един творец направи поне едно достойно творение, могат да се пренебрегнат останалите му "заигравания"! Затова наистина сега ти засвидетелствам моето уважение!
  • Кой каквото ще да казва - на мен ми харесва!
  • Как при толкова любов се случи,
    да бъдем тъжни - разделени?
    И колко време трябва да се учим,
    че плаче любовта от примирението!

    Страхотен стих! И нека бъде чут твоя глас!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...